10 януари 2010, неделя     По крайбрежната алея имаше вятър от югоизток.Беше по-силен в началото до пристанището,но постепенно под прикритието на дърветата в парка,отслабва..Сиво, луминисцентно небе,тук-там с по-тъмни петна от облаци..Асфалтът е влажен от мъгла и лек почти невидим слой ..кал,която неизвестно как е попаднала там. Вълните се обръщат на самия бряг,въпреки че до хоризонта морето е разбъркано..Ударите им в пясъка се чуват доста силно ,въпреки малките размери на гребените им и липсата на засилка! От някъде мирише на дървени въглища и загоряла скара... По-нататък,където алеята минава между морето и солниците,вятърът се обръща откъм брега и става студен... Очевидно заради големите очи на солниците и бурния залив, околната температура е по-ниска..!!! Почти неприятно студено става ,въпреки че тук вятърът носи миризма на водорасли и свежест..Пясъкът разбъркан от зимните приливи се е омесил и станал сив като мръсен..Напролет черния пясък на солниците и жълтият ,който морето носи постоянно ,отново ще се разделят уталожени от различната си тежест. Черният "железен"..си стои на брега,хванал се здраво за оградата....А жълтият лекомислено се опитва да се върне отново в морето!!
Аз се връщам обратно.. Отново минавам покрай заведенията на крайбрежната алея,пълни с хора пиещи кафе ,ядящи супи,четящи вестници и говорещи за ..кучета!! Сега морето ми е от лявата страна.Нека ми погледа и този профил...
Изкачвам се нагоре по стълбите до Казиното,обръщам се да го погледна за последно днес..Намигаме си..и се смесвам с хората по Булеварда... Разтварям се..отново..